топографические карты / users: Russia / OpenStreetMap Forum кольцо пандоры

OpenStreetMap Forum

The Free Wiki World Map

You are not logged in.

Announcement

A fix has been applied to the login system for the forums - if you have trouble logging in please contact support@openstreetmap.org with both your forum username and your OpenStreetMap username so we can make sure your accounts are properly linked.
  • Index
  • » users: Russia
  • » топографические карты

#1 2009-02-24 14:01:14

glebius
Member
From: Moscow, RU
Registered: 2009-02-24
Posts: 1,170

топографические карты

Ð?Ñ?ивеÑ?!

Я новиÑ?ок и собиÑ?аÑ?сÑ? подклÑ?Ñ?иÑ?Ñ?ся к славномÑ? пÑ?оекÑ?Ñ? OSM. Ð? пеÑ?вÑ?Ñ? оÑ?еÑ?едÑ? мне инÑ?еÑ?есно создание Ñ?опогÑ?аÑ?иÑ?ескиÑ? каÑ?Ñ? месÑ?носÑ?и, пÑ?оÑ?исовÑ?вание гÑ?Ñ?нÑ?овÑ?Ñ? доÑ?ог, пÑ?осек, каÑ?есÑ?веннÑ?Ñ? гÑ?аниÑ? сÑ?Ñ?и и водÑ?.

Ð?сÑ?Ñ? несколÑ?ко вопÑ?осов.

Ð?о-пеÑ?вÑ?Ñ?, в названии пÑ?оекÑ?а Ñ?игÑ?Ñ?иÑ?Ñ?еÑ? слово street. Ð?Ñ?сÑ?да возникаеÑ? смÑ?Ñ?ное опасение: а не бÑ?дÑ?Ñ? ли деÑ?алÑ?нÑ?е каÑ?Ñ?Ñ? загоÑ?однÑ?Ñ? месÑ?носÑ?ей воспÑ?инимаÑ?Ñ?ся как замÑ?соÑ?ивание базÑ??

Ð?о-вÑ?оÑ?Ñ?Ñ?, нагÑ?Ñ?зиÑ?е меня плс URLами на Ñ?емÑ? Ñ?ого, Ñ?Ñ?о обязаÑ?елÑ?но к пÑ?оÑ?Ñ?ениÑ? наÑ?инаÑ?Ñ?емÑ? опенсÑ?Ñ?иÑ?маппеÑ?Ñ?. Ð? wiki Ñ?же несколÑ?ко дней сÑ?Ñ?Ñ?лÑ?сÑ?, но Ñ?елÑ?ной каÑ?Ñ?инÑ? пока неÑ?, не Ñ?веÑ?ен, Ñ?Ñ?о пÑ?оÑ?Ñ?л всÑ?.

Offline

#2 2009-02-24 14:06:53

glebius
Member
From: Moscow, RU
Registered: 2009-02-24
Posts: 1,170

Re: топографические карты

Ð?а, Ñ?аз Ñ?ж Ñ?еÑ?Ñ? о Ñ?опогÑ?аÑ?ии, Ñ?о всÑ?аÑ?Ñ? вопÑ?ос о допÑ?сÑ?имосÑ?и исполÑ?зования совеÑ?скиÑ? каÑ?Ñ? генÑ?Ñ?аба. Ð? своÑ? вÑ?емя они бÑ?ли подаÑ?енÑ? паÑ?е амеÑ?иканскиÑ? Ñ?нивеÑ?сиÑ?еÑ?ов, и долгое вÑ?емя бÑ?ли Ñ?ам вÑ?ложенÑ? в оÑ?кÑ?Ñ?Ñ?ом досÑ?Ñ?пе на сайÑ?аÑ? Ñ?нивеÑ?ов совеÑ?Ñ?енно оÑ?иÑ?иалÑ?но. СейÑ?ас иÑ? можно кÑ?пиÑ?Ñ? в инÑ?еÑ?неÑ?е. Ð?ножесÑ?во бÑ?мажнÑ?Ñ? аÑ?ласов пÑ?одаÑ?Ñ?иÑ?ся в книжнÑ?Ñ? магазинаÑ? России сделанÑ? на основе каÑ?Ñ? Ð?Ш. 4x4typ делаеÑ? и пÑ?одаÑ?Ñ? векÑ?оÑ?нÑ?е каÑ?Ñ?Ñ? полÑ?зÑ?ясÑ? даннÑ?ми Ð?Ш. Ð?оÑ?оÑ?е говоÑ?я, де Ñ?акÑ?о они Ñ?же давно сÑ?али public domain. А Ñ?Ñ?идиÑ?еское лиÑ?о коÑ?оÑ?ое ими владело исÑ?езло вмесÑ?е СССР. Так воÑ? допÑ?сÑ?имо ли ими полÑ?зоваÑ?Ñ?ся занимясÑ? Ñ?исованием OSM?

Ð?сÑ?аÑ?и, обсÑ?ждение об исполÑ?зовании эÑ?иÑ? каÑ?Ñ? в wikipedia заÑ?ло в Ñ?Ñ?пик: http://ru.wikipedia.org/wiki/Ð?бсÑ?ж … а:Bardano

Offline

#3 2009-02-24 14:18:29

liosha
Member
From: Moscow
Registered: 2008-03-04
Posts: 8,427
Website

Re: топографические карты

glebius wrote:

Ð?о-пеÑ?вÑ?Ñ?, в названии пÑ?оекÑ?а Ñ?игÑ?Ñ?иÑ?Ñ?еÑ? слово street. Ð?Ñ?сÑ?да возникаеÑ? смÑ?Ñ?ное опасение: а не бÑ?дÑ?Ñ? ли деÑ?алÑ?нÑ?е каÑ?Ñ?Ñ? загоÑ?однÑ?Ñ? месÑ?носÑ?ей воспÑ?инимаÑ?Ñ?ся как замÑ?соÑ?ивание базÑ??

не бÑ?деÑ?. street - эÑ?о Ñ?акой Ñ?Ñ?дименÑ? smile
насколÑ?ко я знаÑ?, само название osm возникло как "наÑ? оÑ?веÑ?" сеÑ?висÑ? StreetMap

Offline

#4 2009-02-24 14:46:38

wildMan
Member
From: Minsk
Registered: 2008-03-05
Posts: 509

Re: топографические карты

glebius wrote:

Ð?Ñ?ивеÑ?!
...Ð?о-вÑ?оÑ?Ñ?Ñ?, нагÑ?Ñ?зиÑ?е меня плс URLами на Ñ?емÑ? Ñ?ого, Ñ?Ñ?о обязаÑ?елÑ?но к пÑ?оÑ?Ñ?ениÑ? наÑ?инаÑ?Ñ?емÑ? опенсÑ?Ñ?иÑ?маппеÑ?Ñ?. Ð? wiki Ñ?же несколÑ?ко дней сÑ?Ñ?Ñ?лÑ?сÑ?, но Ñ?елÑ?ной каÑ?Ñ?инÑ? пока неÑ?, не Ñ?веÑ?ен, Ñ?Ñ?о пÑ?оÑ?Ñ?л всÑ?.

http://gis-lab.info/qa/osm-begin.html в пеÑ?вÑ?Ñ? оÑ?еÑ?едÑ?.
заÑ?ем wiki на пÑ?едмеÑ? классиÑ?икаÑ?ии обÑ?екÑ?ов и пÑ?авилам наименования... нÑ? и http://wiki.openstreetmap.org/index.php/Map_Features есÑ?есÑ?венно. пÑ?иÑ?ем последнее надо мониÑ?оÑ?иÑ?Ñ?. Ñ?.к. пеÑ?иодиÑ?ески добавляÑ?Ñ?ся новÑ?е Ñ?эги/Ñ?елейÑ?енÑ?


--
OSMF BY Team

Offline

#5 2009-02-24 15:30:57

usm78-gis
Member
Registered: 2008-04-21
Posts: 2,420

Re: топографические карты

glebius wrote:

всÑ?аÑ?Ñ? вопÑ?ос о допÑ?сÑ?имосÑ?и испРipifqqin. vendita di pandora di perlineлÑ?зования совеÑ?скиÑ? каÑ?Ñ? генÑ?Ñ?аба.
...
Ð?оÑ?оÑ?е говоÑ?я, де Ñ?акÑ?о они Ñ?же давно сÑ?али public domain.
Так воÑ? допÑ?сÑ?имо ли ими полÑ?зоваÑ?Ñ?ся занимясÑ? Ñ?исованием OSM?

Ð?Ð?Ð¥Ð? Ñ?олÑ?ко за гÑ?аниÑ?ей.

4x4typ делаеÑ? и пÑ?одаÑ?Ñ? векÑ?оÑ?нÑ?е каÑ?Ñ?Ñ? полÑ?зÑ?ясÑ? даннÑ?ми Ð?Ш.

Ð?оÑ?ожная сеÑ?Ñ? каÑ?Ñ?, основанная на эÑ?иÑ? даннÑ?Ñ? , силÑ?но Ñ?Ñ?омаеÑ?. Реки/озеÑ?а/болоÑ?а навеÑ?ное Ñ?ам и осÑ?алисÑ?, где бÑ?ли.

А Ñ?Ñ?идиÑ?еское лиÑ?о коÑ?оÑ?ое ими владело исÑ?езло вмесÑ?е СССР.

РФ являеÑ?ся пÑ?авопÑ?еемником Ñ?ого Ñ?Ñ?о исÑ?езло, и можеÑ? пÑ?едÑ?явиÑ?Ñ? лиÑ?но Ð?ам пÑ?еÑ?ензии wink

Offline

#6 2009-02-24 16:17:16

glebius
Member
From: Moscow, RU
Registered: 2009-02-24
Posts: 1,170

Re: топографические карты

РФ являеÑ?ся пÑ?авопÑ?еемником Ñ?ого Ñ?Ñ?о исÑ?езло, и можеÑ? пÑ?едÑ?явиÑ?Ñ? лиÑ?но Ð?ам пÑ?еÑ?ензии

НеÑ? Ñ?акого Ñ?Ñ?лиÑ?а - РФ. smile СовÑ?еменнÑ?й Ð?Ш являеÑ?ся пÑ?авообладаÑ?елем?

Offline

#7 2009-02-24 16:23:11

glebius
Member
From: Moscow, RU
Registered: 2009-02-24
Posts: 1,170

Re: топографические карты

wildMan, спасибо за ссÑ?лки!

Offline

  • Index
  • » users: Russia
  • » топографические карты

Board footer

Powered by FluxBB


кольцо пандоры

charm madra pandora
パンドラペンダント
pandora charms à vendre

Банките, ликвидността и растежа.

Привет от мен.

В последните бурни дни вярвам, че много от Вас продължават да следят интерестните събития около КТБ и политическите боричкания кой за какво е виновен и какво е станало, за да се стигне до тази ситуация. Но най-важното е всичко е, че обикновеният гражданин страда. Макар и този път да не сте засегнат, следващият път може да сте от потърпевшите. Затова са нужни промени. Радикални и сега. Също така, макар и положението да се стабилизира, някои важни въпроси продължават да не бъдат задавани. Например такъв е въпросът- “Защо е позволено на определена група лица да определят money supply на икономиката ни без никой от нас да е гласувал за тях?” (97% от ‘парите’ в икономиката се създават от banker’s money creation)

Национализацията на КТБ от ББР

Решението на БНБ да вдигне капитала и да национализира банката чрез ББР (100% собственост на Министерството на Финансите) е абсолютно резонно и го подкрепям с две ръце. Хората трябва да са сигурни за спестяванията си, защото иначе не само те ще загубят трудно изкараните си и спестени пари, но и икономиката може да тръгне надолу след срив на доверието в банките (а и това не е трудно с тази голяма експертиза на политиците ни). Освен това, с тази ‘национализация’ държавата ще си подсигури по-голям дял от пазара на кредитите в държавата, ключовият елемент за растеж във всяко едно капиталистическо общество. Основната цел на Българската Банка за Развитие според сайта им и изказванията на директора на банката е да подпомага средният и малък бизнес.

“когато на банката [ББР] се разчита да се превърне в движеща сила при финансирането на бизнеса в страната.”

Нищо по-хубаво от свежи пари за икономика в нашето състояние- сравнително голяма безработица (младежка, а и предпенсионна), замиращи отрасли на икономиката, нисък стандард на живот, голям процент внос на продукти от чужбина. Всичко това е прекрасно временно решение спрямо КТБ, но не решава радикално проблемите на икономиката и нацията и неподсигурява по-нататъшното избягване на тези проблеми.

Нуждата от още промени

Първо, лошата оценка за ‘национализацията’ на КТБ, както ще бъде представена от западни либерални експерти като г-н Каролев, например, е грешна. Второ, това не е перманентно решение, защото която и друга банка да получи лоша реклама от лицето Х ще има проблеми с изплащането на депозитите си (ликвидността), тъй като в системата на fractional reserve banking никога няма да има достатъчно пари да се изплатят всички депозити. Трето, комерсиалните банки продължават да създават пари от нищото и статуса им на независими банки (както и този на БНБ) в обществото не се променя.

“I am afraid the ordinary citizen will not like to be told that the banks can and do create money. And they who control the credit of the nation direct the policy of Governments and hold in the hollow of their hand the destiny of the people.” Reginald McKenna, as Chairman of the Midland Bank, addressing stockholders in 1924

“Страхувам се, че обикновеният гражданин няма да му хареса да му кажат че банките могат и създават пари. И те са тези, които контролират кредита на нацията, насочват политиката на правителствата и държат в ръцете си съдбата на хората”, Реджиналд МакКенна, Директор на Midland Bank в обръщение до акционерите през 1924г.

За мен това не е ‘национализация’ в естеството, в което повечето български и чужди икономисти приемат този акт. Аз го приемам като стъпка в правилната посока, ако реално ББР поеме контрол върху КТБ:

The issuing power should be taken from the banks and restored to the people, to whom it properly belongs. – Thomas Jefferson in the debate over the Re-charter of the Bank Bill (1809)

“Издаващата сила [на пари/кредит] трябва да бъде взета от банките и върната на хората [народа], на които всъщност принадлежи.” Президент Томъс Джеферсън по време на дебат за подновяването на Банковият закон (1809)

Точно това трябва да се направи и днес в България, и всички останали страни в Европа- да се вземат силите на банките, да създават пари от нищото, за да контролират съдбата на държавата и хората, които са в нея и извън нея , и политиците да почнат да носят отговорност за действията/бездействията си! Фактически, трябва да се национализират всички банки или ако останат частни да бъдат под строгият контрол на ЦБ (вижте примера на Унгария), а ЦБ под строгият контрол на правителството. Радикална идея? Не, не е.

Източно-азиатско икономическо чудо или къде се крие ключа към успеха на обществото?

Япония, след Втората световна война, са направили точно това. Всички комерсиални банки са били направлявани от ЦБ в кой сектор да отпускат кредитите и до колко КРЕДИТ да отпускат в даден сектор- така нареченият window guidance (Princes of the Yen, 2003). Естествено, тогава японците са знаели, че трябва да инвестират във сектори с висока добавена стойност като автомобилната техника, или корабостроенето, или consumer goods като телевизори например. Тук искам да кажа на всички партии и хора, които твърдят че може да се развием със земеделие и туризъм- не можем и моля не вземайте заеми за да инвестирате в тези сектори (Защо да не се вземат заеми тук). Това са сектори с ниска добавена стойност и непостоянен приток на приходи. Освен това, за тези които казват че българското Черноморие е красиво-да, било е преди да го застроят със заведения и хотели от модерните ни капиталисти и предприемачи –ака мутричките на ВИС и СИК. Подобно на Япония, и ние трябва да работим за производство на продукти с висока добавена стойност.

По-късно и Южна Корея, и Тайван, и Китай са предприели този модел на алокация на кредит под различни имена- “credit-planning scheme” например- но принципът е останал същият. Какво e общото между тези страни? Те не са ли част от така нареченото Източно Азиатско Икономическо Чудо? Чудо няма- ЦБ просто са предприели правилните мерки да насочват кредита към отрасли на индустрията в неперфектният свят в който живеем- никой няма перфектна информация, никой няма безкраен живот, и т.н както се предполага в редица икономически теории (класическа, неокласическа, Кейнзианска, Посткейнзианска, New Monetary Consensus). Да, Корея и Япония (доскоро) са/бяха в рецесия, защото под натиска на МВФ и други световни организации са притиснати до стената да се откажат от тази интервенция в ‘свободните пазари’ (виж цитата долу). Но Китай продължават да растат, защото продължават да алокират ресурсите си в отрастлите, които искат. Информацията ми за Китай е от е първа ръка от колега в университета, който работи за комерсиална банка и получава всеки месец нареждане колко пари да отпусне на дадена индустрия и не трябва да отдава нито повече, нито по-малко.

“Over the last ten years the BoJ [Bank of Japan] has gone a long way toward abandoning its interventionist approach toward regulation of financial markets….window guidance in 1991.The Central Bank preferred to influence the financial markets indirectly through changes in the interest rates, much the way matters are done in London and Washington” J. Robert Brown Jr., Opening Japan’s Financial Markets, стр. 204.

Превод- “През последните 10 години Банката на Япония е преминала през дълът път към изоставяне на интервенционисткият метод за регулация на финансовите пазари…’прозоречното водене’ през 1991. Централната банка предпочита да влияе върху финансовите пазари недиректно чрез промени в лихвеният процент, много подобно на начина по който се прави това в Лондон и Вашингтон.”

Естествено опита на Япония през последните 20 години след изоставяне на насочването на кредит към индустриите е печално известен на повечето икономисти- най-дългата рецесия и дефлация в историята. Към причините за тази рецесия може да добавим и натиска на МВФ и САЩ върху Япония да изостави картелната си индустрия (да разбие картелите си де факто) и да си отвори границите за чужди фирми.

Насочване на новосъздадените кредити не е уникална практика за тези азиатски държави. Даже държави като САЩ, Англия, Германия, Франция, Австрия са  използвали този метод, а и се опитват да ги използват. Нека припомним проектът Мерлин на британското правителство, стартиран след финансовата криза, който се опитва да накара банките да отдават кредити на SMEs (малките и средни предприятия)! Той не е осoбено успешен. Естествено, че няма да работи- няма нужната структура (легално) и това недоразумение от Базел [Basel Accords] наказва банките, които искат да отдават на реалният бизнес [100% capital requirement], а окуражава финансовите спекулации[50% capital requirement за ипотеки, например] (това е и една от основните причина за колапса на недвижимите имоти през 2007г.) Финансовите спекулации разчитат единствено на capital gains (капиталови печалби). Те не могат да бъдат поддържани и в един момент, в който създаването на кредити за тази цел престане, то банките имат много non-perfoming (неизплащащи се) заеми и поради balance sheet issues в резултат на финансовата криза не искат да отдават кредити на предприятията за реалната икономика и се получава така нареченият credit crunch. Същото, естествено, може да се получи и за заеми за реалният икономически сектор като банката отпуска кредити на ‘приближени предприяти’, които нямат намерение да върнат заемите (moral hazard) и пак се получава credit crunch при загуба на доверие на обществото в банковата система.

Защо не трябва да имаме частна банкова система?

Защо credit crunch е лош за икономиката? Целият бизнес на света е базиран на кредит. В един момент, в който банките спрат да отдават ‘кредити’ поради причина Х (нека кажем лош balance sheet) , то бизнеса спира понеже няма ‘свежи’ пари, няма търговия, получава се безработица и недоволство сред хората. Но кой контролира решенията за кредитите? Банките. Те контролират решенията за кредитите понеже желанието за кредити е винаги много по-голямо от кредитите, който банките отдават. За повече информация по темата може да прочетете Стиглитц и Вайс (1981). Точно така се създават и ‘boom bust cycles’, за които може да сте чували. Решението за просперитета или падежа на някоя икономика се взема от група банкери, за които никой не е гласувал. То е външно за осталата част на обществото. Ето какво е казал Конгресмен Чарлз Линдберг по адрес на частният, независим Федерален Резерв:

    “From now on, depressions will be scientifically created.” — Congressman Charles A. Lindbergh Sr. , 1913

“Отсега нататък, депресиите ще са научно създадени”.

100 години по-късно може да оценим прозорливостта му. След началната еуфория около Федералният резерв и доброто развитие на американската икономика, естествено с помощта на Федералният резерв, за да отклони вниманието от себе си, то тази частна институция създава Голямата депресия.

“Milton Friedman viewed the 1920s as years of vital and sustainable growth in the economy. During this period the Federal Reserve notably expanded the money supply. This expansion was not reflected in an increase in the average price level, because monetary forces were neutralized by concurrent increases in productivity.

Friedman regards a stable price level as the sign of macroeconomic health. Indeed, everything seemed to go quite well until 1929… According to Friedman, the sum of all those mistakes [by the Federal Reserve] led to the collapse of the money supply by one third”.

“Милтон Фрийдман виждал 1920те като години на важно и устойчиво развитие в икономиката. През този период Федералният резерв очевидно е увеличил паричният поток. Това разширяване не е било отразено в увеличаването на средните ценнови нива (на продукти), защото паричните сили са били неутрализирани от съответстващи растежи в продуктивността.

Фрийдман смята че стабилните цени са знак за макроикономическо здраве. Наистина, всичко е изглеждало че върви доста добре до 1929…Според Фрийдман, сумата на всички тези грешки [на Федералният резерв] е довела до колапса на паричният поток с една трета”.

Видяхте проблема, нали? Частна организация решава колко money supply ще има в Америка и колко ще просперират те.

Унгария или “Hasta la vista, IMF”

Какво става напоследък в Унгария? Тези от Вас, които следят положението там знаят, че става по-приятно за местните хора, и не толкова приятно за ‘инвестиционните пирати’ както  ги нарече техният нов централен банкер. Този израз бе спрямо съветниците от МВФ и аз съм напълно съгласен с това определение. Ð’ Унгария,  премиерът Виктор Орбан взе ‘нетрадиционното решение’ да вземе държавната банка под упеката на правителството тъй като реално тогава независимата ЦБ не е подкрепяла икономиката достатъчно (ibid). От тогава до сега може да видим растеж на икономиката във всеки сектор:

Ferenc Kumin, a spokesman for the Orban administration, said, “Growth has rebounded in each and every economic sector in Hungary,” adding that output grew by 1.2 percent last year and the unemployment rate was falling.

Ференц Кумин, говорител на администрацията на Орбан, казва:”Растежът се възвърна във всеки един икономически сектор в Унгария” добавяйки че производството се е покачило с 1.2% и безработицата пада.

Освен това премиера на Унгария върна на унгарският народ всички utilities (вода, ток, газ, парно). Хората вече се радват на по-ниски сметки, тъй като това са системи изградени за хората, а не за частни интереси и определени групи от хора да печелят от гърба на мнозинството. Освен това, с друг неконвенциален подход скоро Унгария отказа подновяване на заемите от МВФ и даже  унгарците са си платили предварително заемите, които са взели досега. Искам само да отбележа, че част от условията, които МВФ са искали, за да отпуснат нови заеми е било повече независимост на комерсиалните банките на територията на страната. Унгарският народ трябва да е благодарен, че има такива прозорливи лидери, които не се поддават на ‘чужди влияния’ от Вашингтон и Брюксел и не продължават да заробват народа си с ненужни заеми-

“Prime Minister Viktor Orban’s government… has sought to end what is has portrayed as undue foreign influence over its economic policies” Marton Dunai, Reuters

Не искам да съм лош пророк, но няма да се учудя, ако нещо изненадващо се случи там- я премиер Орбан бъде ‘премахнат’ или ‘тръгнат да дават демокрация на унгарското общество’.

Решението

Решението, макар добре представено от Унгария, то има още няколко аспекта за подобрение. Не само ЦБ да е отговорна пред обществото, а и комерсиални трябва да са отговорни пред обществото/ парламента, тъй като те ‘произвеждат’ 97% от капитала в системата ни (ако им бъде оставена силата да създават депозити от нищото). Тук не казвам ЦБ да са управлявани под политически натиск, а в закона да е записано освен стабилитет на цените, ЦБ да са отговорни и за адекватният money supply за икономиката и за подпомагането на просперитета на търговията и бизнеса. Освен това, трябва да бъде окуражено създаването на пари за увеличаване на продуктивността, нови услуги и технологии, а не за финансови спекулации (като ипотеки например). Най-добре да се забрави за Базел Акордите за банките, тъй като те са в ущърб на развитието на реалната икономика. Инвестиции в реалният сектор ще доведе до по-голяма заетост сред хората и ще увеличи стандарта на живот. Освен това, ако ЦБ е част от правителството, както вече не веднъж съм написал, държавата няма да има нужда от кредити и държавни дългове. Друг позитивен аспект, който може да бъде постигнат чрез държавни пари и държавни банки е, че хората реално ще са спокойни за спестяванията си и банките реално ще са ‘сигурно място’ за парите ни. Освен това, така ще си подсигурим и ликвидност на банките и постоянно доверие в банковата система. Още повече, ще знаем кой е отговорен за просперитета на нацията, а не ‘невидимата ръка’ на комерсиалните банки. Освен това трябва да се изгради и система от малки банки, които ако са частни и имат money creation функции да са not-for-profit, подобно на Volkenbanken в Германия, които да реинвестират печалбите в местното общество. Тези банки ще кредитират подобно на ББР (която има прекалено малко клонове) малките и средни предприятия, за да се осигури гореспоменатият просперитет на нацията. Естествено, парите сами по себе си няма да произведат нови продукти и иновации , затова предприемаческият дух на обществото е съшо толкова важен колкото самото създаване на достатъчно пари за капиталистическото ни обществоо както отбелязва Шумпетер в трудовете си. Аз бих добавил, че този предприемачески дух трябва да е насочен към отрасли с висока добавена стойност, за да може да се радваме на по-висок стандарт на живот. Този растеж на икономиката (GDP), който ще се получи може да бъде и без никаква инфлация спрямо консуматорските цени подобно на примера на САЩ от 20те години. Това ще е най-устойчивият растеж на който ще може да се радваме- напълно независими от чужди нации и пари, държащи собственото си бъдеще в собствените ръце. Сами може да докажем на света, че сме трудолюбиви, изобретателни и можем да бъдем успешни.

В следващата статия ще представя икономическата теория развита от проф. Р.А Вернер, която дава обяснението как точно трябва да се постигне този растеж, да се избегнат всички тези проблеми с повтарящите се банкови кризи и как може да се контролира икономиката чрез правилните механизми за общественото благо. Лека вечер от мен.

No comments yet.

Leave a Comment

Click here to cancel reply.